Although this billingual blog is dedicated mainly to the "Epinomis", here will appear also other writings, connected in one way or another to Plato, his dialogues and letters.
As this review of the epistolary novel "Letters to Aegina"
The
messages to Plato in “Letters to Aegina” by Nikolai Gochev
The
book by Nikolai Gochev “Letters to Aegina” is a belletristic
experiment, which does not have an analogue not only in the Bulgarian, but as
far as we know in the global literature.
Why? Because his “Letters to
Aegina” are letters, addressed not to whomever, but to Plato. Plato –
the famous Greek philosopher-and-writer, who had created remarkable and
disputed till the present day literature-and-philosophy and
philosophy-in-literature. It is well known what is the place of the dialogues
of Plato in the history of human thinking, and in the world fictional prose, as
well.
The attempt of Nikolai Gochev is to create a
conversation with his dialogues and letters, and thus to help the reader to see
them from a perspective, not tested so far in the fiction. In the epistolary
novel of Nikolai Gochev Plato is not just the author of his famous
dialogues-masterpieces or of the less famous letters of his. No, in this novel
Plato is just the recipient of texts-letters, which are sent to him by people,
with whom his life had been fatally connected: the tyrant of Syracuse
Dionysius, who personifies the obsession by the power; the beloved Dion –
depicted here as inspired by, but also inspirer of the political utopianism of
Plato; the celebrated sophist Gorgias, teaching in a school and contemplating
on cultivation, happiness and friendship; the mathematician Theodore, who
sophisticatedly cogitates in solitude on the principles of the existing things;
the Pythagorean Philolaus – in search of the divine, who lives through the
thinking of the fundamentals of the religiousness and the piety, of the family
and the arrangement of the temple, of the structure of cosmos and the destiny
of the human soul after “this life”; Architas, always in a pessimistic mood,
who is represented as a great knower of the human soul and the passions it
hides, but also as a person, who is seduced by these talents of his “to read in
people’s hearts” and is tempted to become an advisor and crypto-ideologue of
the anti-democratic and pro-tyrant
minded aristocrats in “Magna Grecia”. (In Plato’s time the rich South
Italy and Sicily had been called like that.)
All
of them send several letters to Plato, while he is exiled on the island Aegina,
where he is sent after the disastrous end of his Syracuse adventure and the
attempt to become the most influential advisor of Dionysius and to influence
his political activity. Their letters compose the first part of the novel. All
these characters-authors of letters write to Plato again after his fortunate
return to Athens. They form the third part, entitled “Letters to Athens”. As a
peculiar belletristic-dramatic intermediary between them are posited the love
letters by Eudoxus, which accordingly to the conception of the author of the
novel are written in a much earlier period. They suggest that the creative
pursuits of Plato had been influenced not only by eminent rhetoricians,
sophists, mathematicians, philosophers and political figures from his
contemporary epoch, but also by the emotionality of the persons, who had loved
him in one or another period of his life.
The
critical probation for every epistolary novel is the sustainability of the plot
and the profiles of the persons, writing the letters. Especially in a case like
this one, when the reader holds in his or her hands not just an epistolary
novel, but an erudite-epistolary novel, in which could be seen a moulding of
the Greek culture in that time, and not “only” countless allusions, replicas,
reminiscences and variations on topics, discussed by the literary-philosophical
personages in one or another dialogue of Plato. Each one of the letters starts
with a quotation from one or another writing of Plato, but the reader of the book
will recognize, that besides the dialogue from which is the quotation,
“opening” one or another letter, each of them is playing more or less with many
other themes and topics in the works of Plato, in other dialogues, and in the
Greek culture in general.
What will keep the attention of the reader is one extraordinary quality
of all these authors of the letters. They are not simply personifications of
the man-in-power, of the mystic-mathematician, of the unsatisfied reformer of
the polis, of the secret advisor and healer, of the sophist-enlightener, of the
insane lover, of the philosophizing searcher of the divine. Nikolai Gochev has
depicted all of them as full-blooded and moving characters, with their own
sentimental, mental and behavioural profile.
There is a cliché, which says: “The book is addressed to a broad
audience of readers”. In this particular case the cliché is quite appropriate,
because “Letters to Aegina” is born from a rather voluminous manuscript. The
birth of the book precisely in this shape, in which it reaches now the readers,
had been assisted by the midwife’s work of the editor Georgi Tenev, who has
worked on it for a long time. He has given the advice some of the letters to be
abridged to a more fragmentary form and also on the long way from the
manuscript to the book had been left a considerable number of letters, which
might be not accepted by the “broad audience of readers” because of their
enlarged abstract philosophical speculations.
Indeed, every cultivated person with whatever education and whatever
profession might read with delight the Phaedrus, the Symposium,
the Phaedo, the Protagoras, the Apology
and Crito, but not every person, and in fact quite few
philosophers and classicists, quite few students and academics can read
entirely and with interest the Parmenides and the Sophist,
the Republic and the Timaeus, the Statesman
and the Theaetetus. This is reflected on the belletristic play of
the author of the epistolary novel with the works of Plato.
That’s
why Nikolai Gochev and Georgi Tenev have decided that initially the text has to
reach to as much readers as possible, and let’s hope that in the future,
although in a smaller tirage, the full text of the novel in its original volume
will be available for the modest group of the contemplating and philosophizing
readers.
The Literary Weekly, July 2006
Посланията до Платон в “П и с м а
д о Е г и н а”
от Николай Гочев
Книгата на Николай Гочев “Писма до
Егина” е литературен опит, който няма аналог не само в българската, а доколкото
ни е известно и в световната литература. Защо? Защото неговите “Писма до Егина”
са писма, адресирани не до кого да е, а до Платон. Платон – знаменитият елински
философ-и-писател, който създава забележителна и дискутирана и до ден днешен
литература-и-философия и философия-в-литература. Всеизвестно е мястото на диалозите
на Платон и в историята на човешката мисъл, и в световната художествена
словесност.
Опитът на Николай Гочев е да “сговори”
диалозите и писмата му, и да помогне на читателя да ги види откъм една посока,
неизпитвана досега по художествен път. В епистоларния роман на Николай Гочев
Платон не е представен като автор на своите знаменити диалози-шедьоври или на
по-малко известните му писма. Не, в този роман Платон е просто получател на
текстове-писма, които му изпращат хора, с които неговият живот е бил съдбовно
свързан: тиранинът на Сиракуза Дионисий, персонифициращ обсебеността от
властта; любимият Дион – представен тук като вдъхновен от, но и вдъхновител на
Платоновия политически утопизъм; знаменитият софист Горгий, ръководещ школа и
разсъждаващ за образоваността, щастието и приятелството; математикът Теодор,
изтънчено и самотно размишляващ за началата на нещата; питагореецът Филолай –
боготърсач, преживяващ и осмислящ първоосновите на религиозността и
благочестието, на семейството и храмовата уредба, на устройството на космоса и
съдбата на душата на човека след “този живот”; песимистично настроеният Архит,
който е изобразен като познавач на човешката душа и нейните скрити страсти, но
и като човек, който се е съблазнил от тези си умения “да чете в сърцата на
хората” и се е изкушил да стане съветник и скрит идеолог на антидемократично и
про-тиранично настроените аристократи във “Велика Гърция” ( Така по времето на
Платон е била наричана богатата Южна Италия и Сицилия).
Всички те изпращат по няколко писма на
Платон, докато той пребивава на остров Егина, където е попаднал след
злополучния край на Сиракузката си авантюра и на опита си да се превърне в
най-влиятелния приближен на Дионисий, както и да повлияе на политическата му
дейност. Техните писма оформят първата част на романа. Всички тези герои-автори
на писма му пишат отново и след благополучното му пристигане в Атина. Това
формира третата част, озаглавена “Писма до Атина”. А като своеобразна
литературно-драматична интермедия между тях са поместени любовните писма на
Евдокс, които според замисъла на автора на романа, са от по-ранен период, но
загатват за това, че върху творческите търсения на Платон са влияли не само
знаменити ретори, софисти, математици, философи и политически дейци от неговото
съвремие, но и емоционалността на хората, които са го обичали в един или друг
период от живота му.
Критично изпитание за всеки един
епистоларен роман е удържането на интригата и образите на пишещите. Особено в
случай като този, когато читателят взема в ръцете си не просто епистоларен
роман, а ерудитско-епистоларен роман, в който може да се види отливка на цялата
гръцка култура от онова време, а не “само” безброй алюзии, реплики,
реминисценции и вариации от теми, обсъждани от литературно-философските
персонажи на Платон в един или друг негов диалог. Всяко едно от писмата започва
с цитат от едно или друго Платоново произведение, но читателят на книгата ще
открие, че освен с този диалог, цитат от който “отваря” едно или друго писмо,
всяко едно от тях се “задява” в по-малка или по-голяма степен и с много други
теми и тематизации от Платоновото творчество, от други диалози, а и от гръцката
култура изобщо.
Това, което ще удържа вниманието на
читателя, е необикновено ценното качество на всички тези автори на писма.
Николай Гочев е изобразил всички тях като пълнокръвни и вълнуващи характери,
със свой собствен уникален сантиментален, ментален и поведенчески профил, а не
просто като персонификации на човека-властник, на математика-мистик, на недоволния
реформатор на полиса, на тайния съветник и лечител, на просветителя-софист, на
безумно влюбения, на философстващия боготърсач.
Има едно клише, което гласи: “Книгата е
предназначена за широка читателска аудитория”. В случая клишето е съвсем уместно,
защото “Писма до Егина” е родена от един доста по-обемист ръкопис. Раждането на
книгата в точно този вид, в който тя достига сега до читателите, бе акуширано
от продължителната редакторска работа на Георги Тенев. По негов съвет някои
писма са съкратени във фрагментарен вид и също така по пътя от ръкописа до
книгата са отпаднали не малко писма, които със своята абстрактна философска
спекулативност не биха били по вкуса на “широката читателска аудитория”.
И наистина, всеки културен човек с
всякакво образование и всякаква професия може да прочете с наслада “Федър”,
“Пирът”, “Федон” и “Протагор”, “Апологията” и “Критон”, но не всеки човек, а и
малцина философи и класици, малцина студенти и преподаватели у нас и по света,
прочитат от начало до край и с интерес “Парменид” и “Софистът”, “Държавата” и
“Теетет”, “Държавникът” и “Тимей”. Това се транспонира и върху художествената
игра на автора на епистоларния роман с произведенията на Платон.
Ето заради това Николай Гочев и Георги
Тенев са решили, че първоначално текстът трябва да стигне до колкото се може
повече читатели, а след време дано, макар и в по-малък тираж, пълният текст на
романа в неговия първоначален обем да стане достъпен за по-скромната аудитория
на размишляващите и философстващите читатели.
Текстът е публикуван в
“Литературен вестник” през юли 2006 г. от Чила Естерхази
